НАСТОЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; настоя̀ се, -оѝш се, мин. св. -оя̀х се, св., непрех. Разг. Стоя, седя до насита. — Мамо, полегни си. Не се ли настоя цяла нощ край прозореца? Г. Манов, КД, 149. — Настоя ли се вътре, Тинке? — говори засмяно момъкът. — Ела да се разходим в градината и да ти покажа кошерите, които моята уредна майка е наредила тази пролет. А. Каменова, ХГ, 69.